Пет любими детски коледни песни
5 любими коледни песнички от нашето детство, на които можете да научите мъниците у дома през празничните дни:
1. „Над смълчаните полета“ („Зимна песничка“)
Над смълчаните полета
пеят медени звънчета.
Писана шейна премина
бялата пъртина.
Зън, зън, зън, зън,
бялата пъртина. (2)
Бягат кончета игриви,
мятат заскрежени гриви,
път из преспите се вие,
в селото се крие.
Зън, зън, зън, зън,
в селото се крие.( 2)
Къщички в снега се гушат,
а коминчетата пушат,
сякаш баби са запрели пухкави къдели.
Зън, зън, зън, зън,
пухкави къдели. (2)
2. „Шаро и първият сняг“
Тихо се сипе първия сняг
галено щипе бузките пак,
где е на двора стария пън,
Снежко затрупа всичко навън. (2)
Ледникът вдига снежен калпак
сняг е затрупал къщния праг
Шаро тревожно тръска глава
"как е възможно, що е това?". (2)
Шаро е още малко кутре
може ли Шаро да разбере,
колко си глупав Шаро сега,
колко страхливо гледаш снега. (2)
3. „Дядо Коледа не спал“
Дядо Коледа не спал
и джуджетата събрал
работа на всички дал
както той си знал. (2)
Дал да режат и лепят
да приготвят както щат
куп играчки за деца
кукли, колелца. (2)
И джуджетата не спят,
чукат, режат, майсторят,
за да има пълен кош
в празничната нощ. (2)
4. „Край елхата“
Вижте как греят елхите сега,
радват се, радват се всички.
От планината лети през снега,
сребърна, малка шейничка.
Тра-лала, Тра-лала,
сребърна, малка шейничка. (2)
Ех как се радваме, идвай при нас,
мил и добър дядо Мраз.
Носиш подаръци в пълния кош
в светлата празнична нощ.
Тра-лала, Тра-лала,
в светлата празнична нощ. (2)
Тра-лала, Тра-лала,
в светлата празнична нощ. (2)
5. „Снежен човек“
Днес децата вън на двора
си направиха от сняг
цял човек – голям и страшен,
със тояга и калпак.
Хей, хей, трака, трак,
със тояга и калпак.
С нос от морков и очички –
вижте го какъв е мил,
пък и чудно име има –
кръстиха го те Страхил.
Хей, хей, хи-хи-хи,
кръстиха го те Страхил.
Но не щеш ли Заю-Баю
посред нощ ей тук се спря,
поогледал той човека и
кураж голям събра.
Хей, хей, ха-ха-ха и
кураж голям събра.
Хоп! – подскочи и налапа
на Страхила той носа,
сладко-сладко го захруска
и излапа на часа.
Хей, хей, ха-ха-ха
и излапа на часа.
Заю-Баю пак подскочи
и му рече с весел глас:
– Теб носа ти е за хубост,
но храна е той за нас!
Хей, хей ха-ха-ха,
но храна е той за нас!
