Вдъхновени от страхотните детски бисери, които ни споделихте в играта ни по повод деня на детето, събрахме на едно място най-забавните коментари, както и няколко изказвания на нашите деца. Ако искате да допринесете за селекцията ни с още смешки, ни пишете във Facebook страницата или на имейл info@miniti.bg.
Приятно четене!
Криси: Сещам се, че Мия (на 2 и нещо тогава) веднъж искаше да ѝ купя нещо, което се оказа, че го няма в магазина, и ми каза: „Тогава дай лети (солети) за сация (компенсация)“. Тя проговори рано и ползваше по неин начин доста сложни думички. На кръвта казваше „кръвщенец“, обичаше като чета статии от списания, да ѝ разказвам по картинките за какво става дума. И веднъж беше обяснявала на сестра ми как еди-си-кое от картинките е „модий“ (плазмодий), друго „тофка“ (пантофка за чехълче). Беше статия от National Geographic.
Ицко проговори по-късно и дълго време говореше по свой си начин: на какво казваше „кухо“, „нени“ на мен или аз, вместо „л“ казваше „р“. Имаше си собствена песен „Моят труч (ключ)“. Текстът ѝ беше „Моят труч, с него отручвам (отключвам) мота (моята) пещера“ и си го пееше постоянно.
✻✻✻
Рози: Питам Калина (на 2 години):
- Вкусно ли ти е?
- Вкусно ти е, много вкусна риба (говори за себе си във второ лице, т.е. вместо „аз“ казва „ти“).
- Това не е риба, това е пуешко.
- Харесваш тая пуешка риба!
Имаше един период, в който описваше много неща с това, което не са. Например крокодилът в един пъзел беше „не е патенце“, езикът на хамелеона в същия пъзел беше „не е охлюв“, а книгите върху масата на картинката в една книжка – „не е ядене“.
В продължение на няколко дни Калина си пее упорито „Шалом, шалом“ и когато с баща ѝ я питаме коя песен е това, се усмихва загадъчно и продължава. Той започна да развива теория, че тя си припомня някакви източни мелодии от предишен живот (знам...), но в крайна сметка се оказа, че просто пее The Sound Of Silence... по неин си начин.
✻✻✻
Ето ги и вашите истории:
Братовчедка ми повтаряше „шамбакам“ и до ден-днешен не знаем какво е, но винаги се смеем.
Моят юнак все още е с ограничен списък думи, но любимото ми е, като види трамвай и каже „ба“ с един изненадан поглед.
Когато малкият видя братчето си за първи път, го посочи учудено и каза: „Бебето има пишка“.
Тя често говори смешни неща, защото е точно в тази възраст (3 г.), но любимо ми е нещо от преди няколко дни. Казвам ѝ да си събере играчките, защото е хаос. Обаче тя не иска. Казвам ѝ, че няма да получи подарък за 1 юни, а тя ми отвръща, че щяла да каже на татко ми, дядо Пешо, да дойде и да ме набие по дупето, защото няма да ѝ купя подарък.
Дъщеря ми като беше малка и четях стихотворение за музикалните инструменти и контрабаса и тя: „Аз знам какво е „кон“, но какво е „трабас“?“
Синът ми нарича шампоана „паника“, на момичетата вика „мацко“, а на мъжете „тате“.
Мамо, ти си най-послушната майка.
Даниела: Днес не съм спала на градината, защото не ни казаха да спим, а ни казаха „Приятна почивка“.
Имам дъщеря на 13 години със синдром на Даун. Когато ѝ казах, че съм бременна, тя ме погледна и измърмори: „Е, защо го правиш, бе жена?! Защо носиш бебета вкъщи?!!!“
Моята дъщеря като малка казваше „пенатъра“ на температура, „кърлежи“ на Кърджали и на баба Виолета викаше „баба въртолета“.
Моята дъщеричка е на 6г. Днес като всеки ден тренирам вкъщи, но преди да почна с гиричките, ходих да бягам. Връщам се и вземам гиричките и дъщери ми ме пита: „Мамо, ти с гирите ли ходи да бягаш?“
Когато мамите отиват на масаж, Николчовците се разплакват. И после татитата успокояват дететата.
Моето момче е на 2 и нещо. Тъкмо открива думите! Като се радва от терасата на птиците, крещи с пълно гърло „цициии“. Сутрин ми носи чашката да си доизпия „каши“ (кафето), а иска да опита и от питието на тати „бири“.
Големият ми син /5 г./ дълго време казваше „камелкашил“, превод: Captain America’s shield /щитът на Капитан Америка/. Голяма мъка беше, докато го разберем!
Казала на майка си, че ще дойде да ме покае – само тя си знае какво е имала предвид!
Тате, я брой до хикс!
„Бабо, тати гушса мама, като изгасят лампата“, казва моята внучка.
