Абонамент:

Мини Ти Блог

Научи повече за бебето, раждането и още куп вълнуващи бебешки теми в блога на онлайн бебешки магазин Мини Ти ♡

Мини Ти Блог | Научи повече за бебето, раждането и още куп вълнуващи бебешки теми в блога на онлайн бебешки магазин Мини Ти ♡
31 октомври, 2020 16:48
Рози Борачева

Животът с малки деца е голямо приключение – всеки ден се срещаме отблизо с трудности от всякакъв калибър, с емоции от всички краища на спектъра, с предизвикателства, които ни помагат самите ние да пораснем (да, винаги има накъде! Аз например раста предимно на ширина – бел. Рози), както и с величествени дози смях. 

Тук сме събрали някои от най-готините и забавни истории, които хората споделиха с нас в последната ни игра във Facebook, за да прочетете и вие какво предизвиква смях в чуждите семейства. Ако искате да включим и вашите смешни случки с децата, пишете ни във FacebookInstagram или на имейл info@miniti.bg.

Имаме две породени братчета (на 3 и половина и близо 5 и половина), които често се прегръщат. Явно за разлика от нас :D Защото наскоро в момент на гушкане малкият попита учудено: „Защо се прегръщате с тати, мамо? И вие ли сте братя?!“ 


 ✻✻✻

Гледаме някакъв филм вчера и във филма има момче и момиче, които се гушкат и целуват, на разходка в някакъв парк са. Кати на 7 години казва, че иска и ние с баща ѝ да сме така. Питам я как, а тя: „Ами да сте влюбени“. С баща ѝ се поглеждаме и ѝ казваме, че и ние сме влюбени. Но тя продължава: „Ама аз искам да сте двойка“. Тук вече баща ѝ казва: „Ама ние няма как да сме двойка“. А тя гледа леко разочаровано. Казвам ѝ, че с нея и брат ѝ ние вече не сме двойка, а четворка, и това дори е по-хубаво от двойката на телевизора :D


 ✻✻✻

Имам близначета на 2.7 год, които изобщо не си приличат. Като ги срещнат хора на улицата, винаги питат „Близначета ли сте?“ и те винаги отговарят „Не“. :D


✻✻✻

Моите малчугани са на са на 5г6м и на 2г10м. Всеки ден е приключение с тях.

Много се смяхме, като казах на Криси, че точно след половин година ще има рожден ден, а тя се обърна и попита: „Като се прибера от градината ли?“ :D

А Алекс като го попитам: „Какво правихте в градинката днес?“, отговаря: „Дем, пим...“ (Ядем и спим).

  ✻✻✻ 

Тъкмо преди два дни сезонно си лепнахме есенната хрема. Борис (на почти 5г) се събужда, влиза в кухнята, където аз и сестра му правим закуската, и ми казва с много разстроен вид: „Мамо, а като имаш хрема и те дразни гърлото, това означава ли, че ще започнеш да издишаш огън?!“

П.П. В последно време сме на темата с драконите (◕‿-)

 ✻✻✻

Имам си един сладур на почти 3 години. Казва се Вихрен и абсолютно си отговаря на името. :D Веднъж излязохме на разходка по центъра и седнахме на една пейка. Детето е супер общително и има нужда постоянно да е център на внимание, но за беда точно в него момент наоколо нямаше други деца, с които да се заиграе. Обикаля насам-натам, оглежда се и докато аз си предъвквам баничката, го виждам как се засилва към две възрастни жени на съседната пейка и започва да крещи: „Пожар, пожар!“ Двете жени се стреснаха, скочиха от пейката и започнаха да се оглеждат, а тогава той тръгна да им разказва, че бил пожарникар с голям маркуч, пръскал вода надалеч и можел да гаси всякакъв огън. Горките баби без малко да получат инфаркт :D В крайна сметка се посмяхме на малкия пожарникар, даже го почерпиха бонбони. Вечерта вкъщи в тоалетната разбрах на кое всъщност казва „големия маркуч“ и как гаси пожарите :)))

✻✻✻

Петя е на 3г. Гледам я – хапва кисело мляко, след малко започва да се слага по ръцете и лицето.

Питам: „Пипи, мамо, защо се мажеш така?“

А тя ми отговаря: „Ми маска, мамо, както ти."

Съжалявам, че не я снимах отначало, а побързах да я поизчистя :)))

✻✻✻

Вкъщи, разбира се, имаме карти с животни. Малката, вече доволно проговорила, успява да назове повечето от тях. Като остават сами вкъщи, бабата продължава делото на мама и тате и също ѝ показва някоя и друга карта. Историята мълчи защо и как са наблягали повече на тюлена, но дребното, бивайки попитано после „Кой е това на картинката?“, винаги отговаряше, че това е баба му, а ние, кискайки се, упорито повтаряхме: „Не, това е тюлен, не е баба ти“. :))

Та, идва лято, ние – щастливи къмпингари, къпем двегодишното със слънчева вода на плажа... Изведнъж то вижда в далечината една жена и ентусиазирано казва: „Ето я баба!", а ние, пак смеейки се, ѝ отвръщаме: „Неее, това не е баба“, при което тя заключи: „Значи е тюлен“!

Край! :))

✻✻✻

Вчера. Карам се на 4г ми дъщеря да не държи бебешката количка, докато я бутам, защото я дърпа и така много забавяме ход: „Кали, пусни количката, за 10-ти път ти казвам!“ Минава известно време, тя пак я хваща (по навик) и аз отново: „Пусни я!“ Тя (след кратка пауза): „За 11-ти път“ ☺☺☺

✻✻✻

Разхождаме се с Матей (2г10м) в парка:

- Мамо, може ли сладолед?

- Днес не.

- Мамо, кажи „сладолед“.

- Сладолед.

- Сега кажи „може сладолед“. ☺


 ✻✻✻

Сигурно книга мога да напиша с бисерите на голямото дете, но класацията държи следната случка:

По времето на пълния lockdown 2020, Филип (4г) и Елена (2г) стоят на терасата и тъжно гледат навън. Навън е мъртвило, няма жив човек по улиците. Даже кварталните бездомни кучета не се мяркат.

От съседното училище излиза човек – голяма атракция! Голямото дете се повиква:

- Госпооожоооо, има ли коронавирууууус?

✻✻✻

Семейна разходка със сина ни Виктор на 2г и 9м.

- Мамо, защо облаците имат дупки?

- Вятърът ги е раздухал.

(Виктор гледа с голяма доза съмнение в думите ми)

- Тате, защо облаците имат дупки?

- От температурните инверсии е.

- Да. (потвърждава Виктор доволен) ☺☺☺

✻✻✻

С най-дребното (4г) слизаме по стълбите. Аз съм облечена в дълга рокля. Той върви след мен.

- Мамо, роклята ти се влачи по земята. Днес си КАТО кралица.

- Чудесно, маме, значи днес съм кралица.

- Не, мамо, не си.

-Ама как, ти нали току що каза, че съм като кралица....

- Да, но кралицата никога не бърза, а ти бързаш. ☺☺☺


 ✻✻✻

Теодора е на 2 години и 4 месеца.

Тя е в коридора, а баща ѝ в тоалетната и тя се провиква:

-Тате, чувам те как чишкаш.

Баща ѝ приключва и тя отново се провиква:

-Тате, вече не чишкаш, айде ставай! ☺

✻✻✻

В тоалетната на ресторант сменям памперса на моята 1г2м дъщеря. Оставям я на земята за 1 мин да си измия ръцете – тя директно отива към коша за боклук и започва да вади всички хартии. Аз с ужас я отмествам и започвам всячески да събирам боклука, докато се боря с погнуса и логика едновременно. Докато събера всичко, я виждам наведена на земята да човърка нещо... паник бутончето за инвалиди!!!! Като на филм се хвърлям върху нея, но твърде късно –алармата вече пищи в целия ресторант. Докато я вдигна и събера бебешката чанта, вече се бяха събрали половината персонал и всички готвачи пред тоалетната (барабар с всички други клиенти, които бяха в съседните тоалетни) ㋛㋛㋛

✻✻✻

Синът ми беше изключително пристрастено пораснало кърмаче и аз вече се чудех как да го отбия. Та, когато започна пандемията и трябваше да си стоим вкъщи, му казах, че „цокото“ е забранено (той много се заглежда по знаци и кое е разрешено, кое забранено) и не може. Поиска си няколко пъти човекът, но казвах, че е забранено, и спря. След 2-3 месеца един ден ме пита:

- Мамо, има ли карантина?

-Не, мамо, вече няма – му отговарям аз.

- Тогава може ли „цоко“?

☺☺☺ Щях да падна от смях, аз вече почти бях забравила за това.

 

А ако се чудите как да документирате вашите забавни случки, вижте статията ни за бебешки албум "Дневник на твоето детство" ♡

 

Категории:

Последвайте ни в инстаграм